Притчи и приказки

Притча за трите сита      

Дошъл веднъж ученикът при Учителя и му казал:

– Прощавай, че реших да те обезпокоя без предупреждение, но чух някои неща, които ме смущават и искам да ги споделя с теб. Знаеш ли какво говори един твой приятел за теб?

– Почакай, – спрял го обаче Учителят, – първо пресей това, което се каниш да ми кажеш, през три сита.

– Три сита?

– Преди да се каже каквото и да е, трябва три пъти да се пресее. Най-напред – през ситото на истината. Сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е истина?

– Е, не, аз просто чух …

– Много добре! Значи, ти не знаеш истина ли е или не. Тогава да го пресеем през второто сито – на добротата. Искаш да ми кажеш нещо добро за моя приятел?

– Не, напротив…

– Значи, ти възнамеряваш да ми кажеш нещо лошо, като при това не си сигурен дали е истина. Да пробваме тогава с третото сито – за ползата. Смяташ ли, че по някакъв начин ще ми е необходимо това, което искаш да ми разкажеш?

– Не, в него няма нищо, което да ти е от полза…

– Тогава, защо изобщо идваш да ми кажеш това, което се канеше да ми кажеш?!

hwAfajTCbrw11


Притча за решенията

 

Веднъж  един Учител задал следната гатанка на своите ученици:

– На брега седели три жаби. Една от тях решила да скочи във водата. Колко жаби останали на брега?

Учениците се спогледали, готови да прихнат пред очевидно лесния отговор. Но един от тях изпреварил всички:

— Три… – казал неуверено той за изненада на всички останали.

— Точно така! – усмихнал се доволен Учителят. Да, едната жаба решила да скочи, но нищо повече не направила. Никога не бъркайте действието с вземането на решение.


 

Споделените грижи

„Хайде,заспивай,утре също е Божи ден – изпъшкала една жена,след като мъжът

й,потънал в грижи,дълго се въртял в леглото. – Когато си толкова неспокоен и аз не мога да заспя.””О,жено – изстенал мъжът .- Ако имаше моите грижи!Преди месеци подписах една полиза и утре трябва да се издължа.Горкият аз!Знаеш,че вкъщи нямаме пукната пара,и знаеш също,че нашият съсед,на когото дължа парите,може да бъде по-отровен и от скорпион,когато става дума за пари.Горко ми !Как бих могъл да спя ?”След това той продължил да се върти в леглото.Всички опити на жена му да го утеши и приспи били напразни.Опитала се да го успокои „Изчакай до сутринта ,тогава нещата ще изглеждат различно и може би ще намерим начин да платим парите.””Нищо,нищо няма да помогне – простенал мъжът – всичко е загубено.Тогава жената изгубила търпение ,излязла на верандата и извикала съседа : „Съседе,нали знаеш,че мъжът ми има дълг към тебе,който изтича утре.Искам да ти кажа,че той не може да ти върне парите утре.”Без да чака отговор се втурнала в спалнята и казала:”Щом аз не мога да спя и съседът няма да спи.”Напук на всички тя си легнала,а мъжът й се завил през глава ,потраквайки страхливо със зъби.Скоро след това настъпил покой и не се чувало нищо друго,освен равномерното дишане


 

Любопитните и слонът

Довели един слон за изложба,но тъй като било нощ ,го оставили в едно тъмно помещение.Хората прииждали на тълпи,а тъмнината не им позволявала да видят слона.Затова посетителите се опитвали да разберат как изглежда той ,като го опипвали с ръце.И понеже слонът бил огромен ,всеки успял да пипне само част от него и се опитал да го опише според усещането си.Един от посетителите,който хванал единия крак на слона ,обяснил,че слонът е като дебел стълб.Втори,който докоснал бивните му ,описал слона като остър като нож.Трети ,който хванал ухото,смятал,че слонът наподобява ветрило .Четвърти попогладил слона по гърба и заявил,че е равен и гладък като кушетка..


 

Истинската стойност

– Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да правя, за да ме ценят повече?

Без да го поглежда учителят му рекъл.

– Съжалявам много момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това……..- И след кратка пауза добави: Но ако склониш да ми помогнеш ще се справя по- бързо с него и после може би ще ти помогна.

– О….колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.

– Добре – продължил учителят, свалил пръстена от кутрето си , подал го на момъка и рекъл: – Яхни коня ми, иди на пазара, продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. постарай се да получиш възможно най- високато цена и да не скланяш на по- малко от 1 златна монета.

Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, те го поглеждали с интерес, докато не споменял за цената. Отворел ли дума за златната монета или му се подигравали или му обръщали гръб. само един старец си направил труда да му обясни, че 1 златна монета е твърде висока цена за този пръстен. Някъде се смилил над него предложили му 1 сребърна монета и медна съдинка, но той отказвал, защото имал заръка за 1 златна монета.

След като го предложил на всички на пазара, яхнал коня и се върнал обратно при учителя.

Колко би искал момъкът да има 1 златна монета и да я дадена учителя, за да се отърва той от дълга си и най- после да го посъветва и да му помогне.

Влезнал при стареца.

– Учителю – съжалявам. Това което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа 2-3 сребърни монети, но не мисля че можех да заблудя някой за истинската стойност на пръстена.

– Това което каза е много важно млади приятелю – усмихнат, отвърнал учителя – първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по- добре от него? Кажи му че искаш да го продадеш и колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти даде, не го продавай. Върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня.

Бежутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:

– Момко, кажи на учителя, че ако държи да продаде пръстена точна сега, не мога да му дам повече от 58 златни монети.

– 58 златни монети ли?- възкликнал момъкът.

– Да, знам, че след време може да му вземе 70, но ако го продава спешно….

Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината.

-Седни – рекъл му той като го изслушал – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал, да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.